|
ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО
НА ТЕРИТОРИЯТА
В сила от 31.03.2001 г.
Част първа.
ОСНОВИ НА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Територията на Република
България е национално богатство. Нейното устройство гарантира
устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и
отдих на населението.
(2) Този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството
на територията, инвестиционното проектиране и строителството
в Република България, и определя ограниченията върху собствеността
за устройствени цели.
Чл. 2. Министерският съвет определя основните насоки и принципи
на политиката по устройство на територията и приема решения
за финансиране на дейностите по устройство на територията.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министърът на регионалното
развитие и благоустройството ръководи осъществяването на държавната
политика по устройство на територията, координира дейността
на централните и териториалните органи на изпълнителна власт,
на органите на местното самоуправление и местната администрация,
извършва методическо ръководство и упражнява контрол върху цялостната
дейност по устройство на територията.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството
назначава Национален експертен съвет по устройство на територията
и регионална политика и организира неговата работа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министърът на регионалното
развитие и благоустройството по предложение на министъра на
отбраната и министъра на вътрешните работи назначава специализирани
експертни съвети по устройство на териториите, които разглеждат
инвестиционните проекти за специалните обекти, свързани с отбраната
и сигурността на страната. Министърът на отбраната и министърът
на вътрешните работи организират работата на тези съвети.
Чл. 4. (1) Областният управител провежда държавната политика
за устройство на територията в съответната област.
(2) В зависимост от устройствените цели и задачи от областно
и междуобщинско значение областният управител може да назначава
областен експертен съвет по устройство на територията и да организира
неговата дейност за изпълнение на функциите, предоставени му
с този закон. Съставът на областния експертен съвет се определя
според характера на разглеждания проект.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Областният управител организира
поддържането на архив на издадените от него актове съгласно
правомощията му по този закон.
Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Общинските съвети
и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност
определят политиката и осъществяват дейности по устройство на
територията на съответната община.
(2) Главният архитект на общината (района) провежда и контролира
действията по устройство на територията според предоставените
му правомощия по този закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Главният архитект на общината
(района) се назначава въз основа на конкурс. Главният архитект
трябва да има най-малко три години трудов стаж по специалността.
(4) Кметът на общината (района) назначава общински (районен)
експертен съвет по устройство на територията.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Кметът на общината организира
поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията
им, архив на издадените строителни книжа, регистър на всички
решения за изработване на подробни устройствени планове и на
измененията им, регистър на издадените разрешения за строеж
и регистър на въведените в експлоатация строежи.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В структурата на общинската
администрация (администрацията на района) се създава оперативно
звено за изпълнение на функциите и задачите по устройство на
територията.
(7) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министърът на регионалното
развитие и благоустройството и областните управители изпращат
за съхранение в архива на общината копия от влезлите в сила
актове, издадени от тях в обхвата на правомощията им по този
закон, за обекти на територията на съответната община. Министърът
на вътрешните работи и министърът на отбраната предоставят информация
на общините за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността
на страната, по реда на Закона за защита на класифицираната
информация.
Чл. 6. (1) Националният експертен съвет по устройство на територията
и регионална политика, областните и общинските (районните) експертни
съвети по устройство на територията извършват консултативна
и експертна дейност.
(2) В състава на експертните съвети по ал. 1 могат да се включват
и специалисти извън администрацията, към която са създадени.
(3) За работата на експертните съвети по ал. 1 могат да се предвиждат
средства по съответните бюджети.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В състава на експертния съвет
се включват и представители на специализираните контролни и
съгласувателни органи, когато тяхното становище, решение или
разрешение се изисква по закон.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
(6) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Специализираните експертни
съвети по устройство на териториите, свързани с отбраната и
сигурността на страната:
1. извършват експертиза на
инвестиционните проекти;
2. приемат инвестиционни проекти;
3. изпълняват други дейности, възложени от министъра на отбраната
или от министъра на вътрешните работи.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Условията и редът за работа
на експертните съвети се уреждат със заповед на органа, който
ги назначава.
Глава втора.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ
Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените
схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии
(населени места и селищни образувания), земеделски територии,
горски територии, защитени територии и нарушени територии
за възстановяване.
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 65
от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени
имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени,
складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции,
за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите
за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни
канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни
алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура,
за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни
и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми
земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори,
защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни,
земи, заети от храсти, скали и други);
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии - за
природозащита (природни резервати, национални паркове, природни
забележителности, поддържани резервати, природни паркове,
защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните
им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици)
и за опазване на обектите на културно-историческото наследство
(археологически резервати, отделни квартали или поземлени
имоти в населени места с културно-историческо, етнографско
или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация
на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци,
свлачища, срутища и други.
Чл. 9. (1) Промяна на предназначението на територии и на поземлени
имоти с цел застрояване се извършва въз основа на действащ
подробен устройствен план.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Не може да бъде променяно
предназначението на съществуващите озеленени площи или на
части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно
предвижданията на устройствените планове. Не може да бъде
променяно предназначението на територии и поземлени имоти,
предвидени в общите или подробните устройствени планове в
урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани,
освен на части от тях за изграждане на съоръжения на техническата
инфраструктура.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Промяната на предназначението
на територии и поземлени имоти, предвидени в устройствените
планове в урбанизираните територии за озеленени площи, се
разрешава след положително становище от обществено обсъждане,
проведено по реда на чл. 121, ал. 1:
1. от Министерския съвет по предложение на областния управител
- за държавните имоти;
2. от общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети
от общия брой на съветниците - в останалите случаи.
(4) В територии без устройствени планове за предназначение
на поземлените имоти се счита фактическото им ползване, доколкото
то не противоречи на закон, и може да се променя с цел застрояване
само въз основа на подробен устройствен план.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разрешенията или отказите
по ал. 2 и 3 се издават в двумесечен срок от постъпването
на искането и могат да се обжалват по реда на чл. 215.
Глава трета.
УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ
Раздел I.
Общи изисквания към устройството на териториите
Чл. 10. (1) Изискванията към устройството на териториите се
определят с устройствени схеми и планове в съответствие с
действащата нормативна уредба.
(2) Територии с особена териториално-устройствена защита,
включително територии със специфична характеристика, определени
по реда на отделни закони, могат да придобиват специален режим
на устройство и контрол. Обхватът и режимът на устройството
им се определят с устройствени схеми и планове.
(3) В територии и части от тях, определени по реда на този
закон, с устройствени схеми и планове може да се установява
режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва
фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.
Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За осигуряване на целесъобразно
устройство поземлените имоти могат да се групират в територии
и устройствени зони, които се определят с общите и подробните
устройствени планове и в съответствие с наредбата по чл. 13,
ал. 1.
Чл. 12. (1) Застрояване по смисъла на този закон е разполагането
и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в
поземлени имоти.
(2) Застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл
в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Без промяна на предназначението
в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 се допуска застрояване
на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението
на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба
и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране,
издадена от главния архитект на общината.
Чл. 13. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството
издава наредба за правилата и нормативите за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За територии или за части
от тях с особена териториалноустройствена защита, с режим
на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3, както
и за територии за специални обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната, може да се създават специфични правила
и нормативи към общите и подробните устройствени планове.
Със специфичните правила и нормативи се допускат отклонения
от наредбата по ал. 1.
(3) Специфичните правила и нормативи по ал. 2 се приемат от
Националния експертен съвет по предложение на общинския съвет
(общинските съвети) преди одобряването на устройствените планове.
Решението на Националния експертен съвет подлежи на одобряване
от министъра на регионалното развитие и благоустройството
и е задължително за общинските органи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Специфичните правила и
нормативи, свързани с отбраната и сигурността на страната,
се определят с наредба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството, министъра на отбраната и министъра на
вътрешните работи. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2003
г.) С оглед поддържане на природното равновесие и допустимото
натоварване на териториите застрояването върху тях се осъществява
в съответствие с нормативи за необходимата земя съгласно наредбата
по ал. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) За територии за културно-историческа
защита създаването на специфични правила и нормативи по ал.
2 е задължително. Те се приемат от Националния експертен съвет
по ал. 3, в състава на който задължително се включват представители
на Националния институт за паметниците на културата.
Раздел II.
Урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти
Чл. 14. (1) С подробните устройствени планове се урегулират
улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и
за други нужди без застрояване.
(2) Улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни
линии.
(3) Поземлените имоти се урегулират със:
1. улични регулационни линии, които определят границата с
прилежащата улица (лице на имота);
2. вътрешни регулационни линии, които определят границите
със съседните имоти (странични и към дъното на имота), при
условията на чл. 16 или 17.
(4) Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход)
към улица, към път или по изключение към алея в парк.
(5) В урегулираните с подробен устройствен план поземлени
имоти регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите.
Чл. 15. (1) С подробен устройствен план по чл. 16 или по чл.
17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани
с предишен подробен устройствен план. Урегулираните веднъж
поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен
в предвидените в този закон случаи.
(2) С последващ подробен устройствен план могат да се урегулират
само улици и квартали, без да се променят границите между
поземлените имоти.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Границите на урегулирани
поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само
със съгласието на собствениците им, изразено със заявление
и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално
заверени подписи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация
се променят граници на урегулирани поземлени имоти - държавна
собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени
от областния управител в писмена форма.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация
се променят граници на урегулирани поземлени имоти - общинска
собственост, договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени
от кмета на общината в писмена форма.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Заповедта за одобряване
на плана за регулация, с който се променят границите между
урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила
с издаването й и се съобщава на заявителите.
(7) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строителство в урегулирани
поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация
по реда на ал. 3, се разрешава след представяне на окончателен
договор по ал. 3, 4 или 5.
(8) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строителство в урегулирани
поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация
по реда на ал. 3, не се разрешава, когато в резултат на изменението
на плана за регулация планът за застрояване за съответните
урегулирани поземлени имоти е в противоречие с действащите
устройствени правила и нормативи.
(9) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Изменение на план за регулация
по реда на ал. 3 се отказва със заповед на кмета на общината,
когато с проекта за изменение се предвижда създаване на недопустимо
по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени
строежи.
(10) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Изменение на план за регулация
по реда на ал. 3 се отказва със заповед на кмета на общината,
когато с проекта за изменение се предвижда създаване на урегулирани
поземлени имоти с лице и повърхност, които са под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване
на тези имоти характер и начин на застрояване.
(11) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2006
г.) Копия от влезлите в сила изменения на подробните устройствени
планове по ал. 3 се изпращат служебно от общината на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен
договор по ал. 3, 4 или 5.
Чл. 16. (1) С подробен устройствен план за територии с неурегулирани
поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план се определят необходимите
площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура
- публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания
с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти
прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на
имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.
(2) Подробният устройствен план по ал. 1 се изработва на базата
на кадастрална карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра
и имотния регистър.
(3) Лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти,
конкретното им предназначение, характерът и начинът на застрояването
им се определят със самия подробен устройствен план.
(4) В случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот
общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като
се съобразява с местоположението на имотите в местността,
но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада
в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран
имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо
местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност
не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането
им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Собствениците на поземлени
имоти по ал. 4 придобиват собствеността върху новообразуваните
с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива
собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата
на влизане в сила на плана. За придобиването на собствеността
на всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината
или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране
на имота. В 7-дневен срок от влизане в сила на заповедта копие
от нея се изпраща на службата по вписванията, а копие от одобрения
план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
- за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.
(6) Ипотеките, наложени върху поземлените имоти преди урегулирането
им, преминават изцяло върху новосъздадените урегулирани поземлени
имоти. Общината придобива отстъпените й части от поземлените
имоти без вещни тежести.
(7) За територии с неурегулирани поземлени имоти, както и
за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен
план по решение на общинския съвет вместо плана по ал. 1 може
да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти
на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2.
Чл. 17. (1) Извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен
план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани
дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни
линии съвпадат с имотните граници.
(2) С плана по ал. 1, при спазване на правилата и нормативите,
определени в този закон, могат да се урегулират:
1. налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване
на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти;
2. поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията
на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти;
3. съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени
урегулирани поземлени имоти.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За случаите по ал. 2 заинтересуваните
собственици подават заявление до общината, а за случаите по
ал. 2, т. 2 и 3 - и предварителен договор за прехвърляне на
собственост с нотариално заверени подписи. Идеалните части
на съсобствениците в образуваните съсобствени урегулирани
поземлени имоти се определят със самия договор.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от
2003 г.) Когато с план за регулация по ал. 2, т. 2 и 3 се
засягат поземлени имоти - държавна собственост, договорът
по ал. 3 се сключва по пазарни цени от областния управител
в писмена форма.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато с план за регулация
по ал. 2, т. 2 и 3 се засягат поземлени имоти - общинска собственост,
договорът по ал. 3 се сключва по пазарни цени от кмета на
общината в писмена форма.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В случаите по ал. 2, т.
2 и 3 може да се разрешава строителство след представяне на
окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.
(7) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. -
ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Копия от влезлите в сила подробни устройствени
планове се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър. В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 копия
от влезлите в сила подробни устройствени планове се изпращат
служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър след представяне на окончателен договор по ал.
3, 4 или 5.
Чл. 18. (1) За поземлените имоти, урегулирани за застрояване
с подробен устройствен план, се определят:
1. конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото
застрояване;
2. максималната плътност на застрояване;
3. максималната интензивност на застрояване;
4. минималната свободна дворна площ;
5. минималната задължително озеленена дворна площ;
6. начинът и характерът на застрояване;
7. линиите на застрояване.
(2) Отделни видове подробни устройствени планове могат да
съдържат и част от показателите по ал. 1.
Чл. 19. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно
застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
следните размери:
1. в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в курортните населени места
и селищни образувания и в курортните зони на населените места
- най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност;
3. във вилните зони - най-малко 18 м лице и 600 кв. м повърхност;
4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен
- най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични
теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко
14 м лице и 300 кв. м повърхност;
5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен
- най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност.
(2) С решение на общинския съвет въз основа на заключение
на общинския експертен съвет се определят селата или частите
от тях с преобладаващ равнинен или стръмен терен.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Определените в ал. 1 най-малки
размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице
и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета
в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия
или във връзка с положението на заварените масивни сгради,
когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване,
въз основа на заключение на общинския експертен съвет.
(4) При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените
части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените
в ал. 1, намалени най-много с 1/5.
(5) При урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно
високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване
в повече от два имота и за друго специфично по характер застрояване
размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен
план, без да се спазват нормите по ал. 1.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При урегулиране на поземлени
имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване
или за други нужди без застрояване техните размери се определят
с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните
и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила
и нормативи.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Очертанията на улиците,
площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както
и застрояването на имотите в населени места или в техни части
с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно
значение се установяват със самия подробен устройствен план,
така че да се запазят историческите и архитектурните ценности,
околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен
образ и ценната дървесна растителност.
Раздел III.
Видове застрояване, параметри на застрояване
Чл. 20. (1) Застрояването в урегулираните поземлени имоти
е основно и допълващо.
(2) Основното застрояване съответства на конкретното предназначение
на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен
план.
(3) Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи
и второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти.
Чл. 21. (1) Начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени
имоти е свободно или свързано застрояване.
(2) Сградите на основното застрояване могат да се застрояват
свързано само на страничните имотни граници, като калканните
стени се покриват напълно.
(3) Постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват
свързано на вътрешните имотни граници.
(4) Свързано ниско застрояване се допуска при съгласие на
собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в
които се установява свързаното застрояване.
Чл. 22. (1) В квартали и в големи урегулирани поземлени имоти
застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи
от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани.
(2) Площите между сградите при комплексното застрояване се
устройват предимно като паркове и градини.
(3) В жилищни и курортни комплекси комплексното застрояване
може да се съчетава със застрояване в отделни урегулирани
поземлени имоти.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2004
г.) При урегулиране на поземлени имоти в съществуващите жилищни
комплекси, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите
жилищни блокове се определят по правилата за комплексно застрояване,
без да се спазват изискванията за разстояние на сградите до
страничната граница и до границата към дъното на урегулирания
поземлен имот. Плътността и интензивността на застрояване
в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри
за съответната устройствена зона при спазване на показателите
и за отделните квартали в зоната.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) При преструктуриране на
жилищни комплекси и урегулиране на нови поземлени имоти в
тях, ако не може да се предвиди застрояване по правилата на
ал. 4, площите между сградите се урегулират като озеленени
площи за широко обществено ползване. В този случай не се спазват
изискванията на чл. 14, ал. 4, чл. 15 и 17.
Чл. 23. (1) Характерът на застрояването се определя в зависимост
от височината на сградите на основното застрояване, както
следва:
1. ниско застрояване - с височина до 10 м;
2. средно застрояване - с височина до 15 м;
3. високо застрояване - с височина над 15 м.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Във вилните зони застрояването
е ниско - до 7 м.
Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. - ДВ, бр.
65 от 2004 г.) Височината на сградата, когато тя е разположена
на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от
котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната
ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната
плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до
котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи;
до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при
сгради без корнизи и без стрехи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Във височината на сградата
не се включва височината на подподкривното пространство, ако
остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта
от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност
на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи
- от най-високата точка на ограждащите стени. При ползването
на тази възможност котата на билото не може да превишава с
повече от 4,5 м котата на корниза, съответно на стрехата или
на най-високата точка на ограждащите стени.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Височината на сградата
се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена
в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията
на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина,
проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта.
В този случай котата на билото не може да надвишава с повече
от 4,5 м височината на сградата, определена при условията
на ал. 1.
Чл. 25. Застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя
с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според
предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат
или по които задължително се разполагат сградите в приземното
им ниво.
Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Външната линия
на застрояване към улиците от първостепенната мрежа се установява
на разстояние от уличната регулационна линия, както следва:
1. по улици от първи клас (скоростни градски магистрали) -
най-малко на 15 м;
2. по улици от втори клас (градски магистрали) - най-малко
на 5 м;
3. по улици от трети клас (районни артерии) - най-малко на
3 м.
(2) Когато към улиците по ал. 1, т. 2 и 3 има локални платна,
външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна
линия.
(3) Допуска се разстоянията по ал. 1 да се намаляват в случаите,
когато заварените сгради се запазват и се включват в системата
на застрояването от подробния устройствен план, като линията
на застрояване на новите сгради се определя от строителната
линия на заварените, когато те са преобладаващи.
Чл. 27. (1) Линиите на застрояване в урегулирани поземлени
имоти с лице към две улици се определят по правилата на всяка
от улиците.
(2) В ъгловите урегулирани поземлени имоти, когато линиите
на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по
двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване
трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни
линии на урегулирания имот най-малко на 2 м.
(3) Плътността и интензивността на застрояване не се ограничават
в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно
застрояване.
Чл. 28. С подробния устройствен план може да се определи различна
дълбочина на застрояване за първия надземен етаж (с височина,
установена от същия план) и отделно - за основното застрояване
над първия надземен етаж, като се спазват нормативите за плътност
и интензивност на застрояване и за разстояния между сградите.
Чл. 29. Дълбочината на застрояване на жилищните сгради не
се ограничава, ако са спазени пределно допустимите нормативи
за плътност и интензивност на застрояване, за озеленена площ
и за разстояния до граници на урегулирани поземлени имоти
и между сгради при условията на чл. 31-35, в следните случаи:
1. при свободно застрояване;
2. при свързано застрояване - само в два урегулирани поземлени
имота.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) В жилищните зони
със свързано застрояване дълбочината на жилищните сгради на
основното застрояване над първия надземен етаж е най-много
16 м.
(2) Изключение от правилото по ал. 1 се допуска само когато
урегулираният поземлен имот има дълбочина повече от 30 м и
лице не по-малко от 20 м.
(3) Дълбочината на застрояване на нежилищните сгради не се
ограничава, ако са спазени санитарно-хигиенните и противопожарните
изисквания и изискванията на чл. 35, ал. 1.
Раздел IV.
Правила и нормативи за разполагане на сградите на основното
застрояване
Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При ниско жилищно
застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване са:
1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот -
най-малко 3 м;
2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот -
най-малко 5 м.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При средно и високо жилищно
застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване са:
1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот -
най-малко една трета от височината на сградата;
2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот -
най-малко 6 м.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Нормативите за разстояния
по ал. 1 и 2 може да не се прилагат, когато вътрешни граници
на урегулиран имот са разположени към река. В тези случаи
линиите на застрояване към реката се определят при спазване
на санитарно-хигиенните, противопожарните и геозащитните изисквания,
както и на другите правила и нормативи за устройство на територията.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разстоянията
между две жилищни сгради през страничната граница на съседни
урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния
на всяка от сградите до границата между имотите.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Нормативите за
разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени
имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 14
м. При сгради с по-голяма дълбочина разстоянията се увеличават
с 30 на сто за дълбочината над 14 м.
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разстоянието между
сградите на основното застрояване през улицата е по-голямо
или равно на височината на сградите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разстоянието между сградите
на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен
имот е най-малко един път и половина от височината на сградата,
разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване.
При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо
по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се
намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен
при двете сгради.
(3) При определяне на разстоянието между сградите по ал. 2
височината на сградата откъм по-благоприятната посока се намалява
с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената
сграда.
Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В урегулиран поземлен
имот за жилищно застрояване с повече от една сграда, както
и при комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси
разстоянието между сградите на основното застрояване се определя
с наредбата по чл. 13, ал. 1.
Чл. 34. Във вилните зони сградите са на разстояние най-малко
4 м до страничните граници и най-малко 6 м до дъното на урегулирания
поземлен имот. Най-малкото разстояние между сградите през
улицата и през дъното на имота се определя по реда на чл.
32.
Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разстоянията между
жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени
имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между
жилищни сгради. В този случай дълбочината на застрояване на
нежилищната сграда се определя по реда на чл. 31, ал. 5.
(2) Разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници
на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може
да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран
поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при
спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите
изисквания.
Раздел V.
Отклонения от правилата и нормативите за застрояване
Чл. 36. (1) За запазване на заварени годни сгради се допуска
в работните устройствени планове фактическото разположение
на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния,
ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години
или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла
на Закона за паметниците на културата и музеите. В тези случаи
изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените
с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може
да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване
се установят в съответствие с разположението на заварената
сграда.
(2) Въз основа на работен устройствен план заварените масивни
сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това
пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния
между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без
да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние
от сградите до съответните имотни граници. В този случай се
допуска разстоянието между сградите, включително и през улица,
да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението
на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване.
(3) При архитектурно-градоустройствено оформяне на кварталите
със свързано застрояване, когато височината на сградата трябва
да се съобрази с височината на заварените сгради, се допуска
въз основа на работен устройствен план разстоянието между
съседните сгради откъм дъното на урегулирания поземлен имот,
както и разстоянието между линиите на застрояване от двете
страни на улицата да се намаляват най-много с една трета.
(4) По предложение на общинския съвет с разрешение на министъра
на регионалното развитие и благоустройството могат да се допускат
и по-големи отклонения от установените в ал. 1, 2 и 3 за квартали
и улици с предимно застроени урегулирани поземлени имоти (50
на сто и повече) в централните части на градовете.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разрешението по ал. 4 се
издава в двумесечен срок от постъпване на искането.
Раздел VI.
Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните
сгради и жилищата
Чл. 37. (1) Сградите на основното застрояване се изграждат
съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти,
определено в подробен устройствен план.
(2) Сградите на основното застрояване по предназначение са
жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи
и други, както и сгради със смесено предназначение.
(3) В сградите със смесено
предназначение помещенията и обектите за нежилищни нужди,
свързани с масов достъп на външни лица, се разполагат под
жилищните обекти.
Чл. 38. (1) В надземните етажи на жилищна сграда освен жилища
могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална
творческа дейност, а в първия етаж, в полуподземния етаж или
в подземния етаж - гаражи, по изключение трафопостове, както
и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура
при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните
и другите технически изисквания и на нормите за безопасност.
(2) Обекти за стопански и обслужващи дейности в новоизграждаща
се жилищна сграда се предвиждат в подземния, в полуподземния
и в първия етаж, ако са осигурени самостоятелни входове към
тях и са съобразени със санитарно-хигиенните, противопожарните
и другите технически изисквания.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В съществуваща жилищна
сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство
и промяна на предназначението на жилищно помещение или на
самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или
за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп
на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия
или на полуподземния етаж, преустройството им е съобразено
със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически
изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено
съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени
съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане
на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа
на решение на общото събрание на собствениците на жилища,
взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено
съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени
съседи на обекта.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Съществуващо жилищно помещение
или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда
може да се преустрои с промяна на предназначението му за магазин
или за други обслужващи дейности, извън тези по ал. 3, при
спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите
технически изисквания и ако се осигури самостоятелен вход
извън входа и общите помещения на жилищните етажи. В тези
случаи се изисква решение на общото събрание на собствениците,
взето по установения ред, и изрично писмено нотариално заверено
съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени
съседи на обекта.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Помещения и обекти за нежилищни
нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват
по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците
в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Не се изисква съгласието
на собствениците в етажната собственост при възстановяване
жилищното предназначение на вече преустроени самостоятелни
помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
жилищна сграда.
(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Към проектите
за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано
становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност,
доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат
конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността,
устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата,
а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават
натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта.
Чл. 39. (1) Във вилна сграда могат да се изграждат гаражи
в първия етаж или под терена, както и ателиета и кабинети
за индивидуална творческа дейност в етажите и подпокривното
пространство.
(2) При промяна на предназначението на част или на цяла сграда
в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството
е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната
шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията
по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено
съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни
права в съседни поземлени имоти.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В случаите по ал. 2 промяната
на подробния устройствен план се нанася служебно въз основа
на заповед на кмета на общината, без да се провежда процедура
по изменение на подробния устройствен план.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Не се изисква съгласие
на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура
по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна
сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в
жилищна, като промяната се отразява по реда на ал. 3.
Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс
и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да
бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да
бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
(2) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или
килер за хранителни продукти се допускат само в жилището,
което обслужват.
Раздел VII.
Допълващо застрояване, огради (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от
2003 г.)
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Допълващото застрояване
в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи,
стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията
на подробния устройствен план.
(2) Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект
на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради
на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два
урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява
служебно в действащия подробен устройствен план.
(3) По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се
превишават зададените с подробния устройствен план устройствени
показатели за съответния урегулиран поземлен имот.
Чл. 42. (1) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Постройките на
допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени
до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имот.
(2) (Предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия или между нея и
сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При свободно
разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина
до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания
поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5
м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната
граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение
от южната посока до 45 градуса.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Свободно
разположените полуподземни постройки с превишение до 1,2 м
над прилежащия терен се допускат на разстояние не по-малко
от 1,5 м от вътрешната граница на урегулирания поземлен имот.
Чл. 43. (1) За нови сгради необходимите места за гариране
и/или паркиране задължително се осигуряват в границите на
урегулирания поземлен имот.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Изключения от разпоредбата
по ал. 1 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението
за строеж, когато нормативно необходимите места за гариране
и/или паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на
урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни
причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен
имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и
други при условия, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Във вилни и жилищни зони
с ниско, средно и високо застрояване могат да се изграждат
гаражи като допълващо застрояване.
Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В селата могат
да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско
предназначение от всякакъв вид.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В градовете и във вилните
зони постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни
животни могат да се изграждат по изключение само съобразно
единен за зоната режим на ползване и застрояване, приет от
съответния общински съвет.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Стопанските постройки на
допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни се
изграждат с височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5
м до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини
се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 65 от
2003 г.) Стопанските постройки на допълващо застрояване не
могат да се разполагат на калканна стена на жилищна сграда
в съседен урегулиран поземлен имот.
Чл. 46. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Второстепенни постройки
на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за
отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични
ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани
поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Второстепенните постройки
на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия
терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките
се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен
имот, най-високата част на покрива при калканната стена може
да има височина до 3,6 м.
Чл. 47. (1) Летни кухни се разполагат свободно или свързано,
без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на
основното застрояване.
(2) Басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни
се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите
и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко
от 3 м от границите на имота.
Чл. 48. (1) Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат
към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Кметът на общината
по предложение на общинския експертен съвет определя общите
изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и
други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето
на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства,
теренните особености, предназначението на поземлените имоти
и в съответствие с правилата и нормативите към действащите
подробни устройствени планове.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Оградите към съседните
урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в
двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м,
тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците
на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище
в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот
е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата.
Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя.
(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) При липса на съгласие
на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда
между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м
се допуска при спазване на изискванията на ал. 3, изречение
второ, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Допустимо е
оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен.
При денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени
имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо
котата на по-ниския прилежащ терен.
(6) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) При денивелация на терена
между съседни урегулирани поземлени имоти над 1,5 м височината
на плътната част на оградата е до 0,6 м спрямо котата на по-високия
прилежащ терен.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Към улицата
височината на плътната част на оградата трябва да бъде до
0,6 м.
(8) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр.
103 от 2005 г.) Извън границите на урбанизираните територии
и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените
имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията
по ал. 2.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., предишна ал. 6, изм. -
ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Строителството на огради в случаите
по ал. 3 и 4, както и в отклонение от изискванията по ал.
2, 5 и 7, се разрешава за обекти на културно-историческото
наследство, а в останалите случаи - съобразно предназначението
на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно
единство, от главния архитект на общината въз основа на индивидуален
архитектурен проект и след заключение на общинския експертен
съвет.
Раздел
VIII.
Временни строежи
Чл. 49. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Собствениците
на поземлени имоти, за които с подробните устройствени планове
е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на
държавата и общините, имат право да изградят временни строежи,
ако държавата или общината:
1. откаже да измени подробния устройствен план поради липса
на условията по чл. 134, ал. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) откаже да изкупи имота при
условията на чл. 199, ал. 2 или в тримесечен срок не отговори
на направеното предложение за продажба.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Освен в случаите по ал.
1 временни строежи могат да се разрешават по реда на този
раздел в поземлени имоти, за които е установен нов начин или
характер на застрояване или е наложена строителна забрана,
с изключение на свлачищни райони.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежите по ал.
1 се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство
или другите мероприятия да започнат през следващата една година.
Отчуждаването на временни строежи се извършва при условията
и по реда на Закона за държавната собственост и на Закона
за общинската собственост.
Чл. 50. В случаите по чл. 49 лицата могат да изградят следните
временни строежи:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в застроени поземлени имоти:
а) едноетажна пристройка към законно изградена сграда със
застроена площ до 40 кв. м; ако пристройката е двуетажна,
тя може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж;
б) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) преустройство на таванско
помещение, вместо пристрояване по буква "а", като
се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури, независимо
от етажността на сградата;
в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ателие или обект
с обслужващо предназначение при спазване на ограниченията
по буква "а", за застроена площ и височина;
г) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) постройки на допълващо застрояване
при условията на чл. 46;
д) (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) гараж;
е) (доп.-ДВ, бр.65от 2003 г.) лека ограда, съобразена с изискванията
по чл. 48, ал. 2;
2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в незастроени поземлени
имоти:
а) (доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) жилищна сграда със застроена
площ до 60 кв.м на два етажа или жилищна сграда на един етаж
до 80 кв.м;
б) (отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
в) строежи по т. 1, букви "в", "г", "д"
и "е".
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Временните строежи
по чл. 50 се разрешават само еднократно в един поземлен имот
въз основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване,
издадена от главния архитект на общината, и строителни книжа,
издадени по общия ред. В случаите по чл. 50, т. 1 може да
се допусне намаляване на нормативно установените разстояния
до имотните граници със съгласието на заинтересуваните лица,
изразено в заявление до кмета на общината с нотариално заверени
подписи.
(2) При съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да
се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на
изискванията на чл. 183. Общата застроена площ на разрешените
постройки по чл. 50 не може да превишава 30 на сто от площта
на поземления имот.
Чл. 52. (1) Условията, при които се разрешават постройките,
се вписват в одобрения инвестиционен проект и в разрешението
за строеж.
(2) Временните строежи се свързват със съществуващите мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки.
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Заварени сгради в поземлени
имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията на този
закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението
им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание,
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови
или да се укрепят съществено носещите конструкции.
Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Заварените строежи,
невключени в режима на застрояване на урегулирания поземлен
имот, се премахват от възложителя най-късно до завършване
на разрешения строеж. Ако възложителят не изпълни това, строежът
не се въвежда в експлоатация, а завареният строеж се премахва
за сметка на възложителя въз основа на заповед на началника
на Дирекцията за национален строителен контрол или на упълномощено
от него длъжностно лице по реда на наредбата по чл. 225, ал.
4.
Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Временни строежи
могат да се правят и за нужди, свързани с организация и механизация
на строителството, с разрешение на органа, който издава разрешението
за строеж. Временните строежи се премахват при завършване
на строителството. Ако възложителят не изпълни това, строежът
не се въвежда в експлоатация и временните строежи се премахват
за негова сметка въз основа на заповед на началника на Дирекцията
за национален строителен контрол или на упълномощено от него
длъжностно лице по реда на наредбата по чл. 225, ал. 4.
(2) (Изм.-ДВ,бр.65от 2003г.) Ако строителството не започне
в срока, до който разрешението за строеж е в сила, временните
строежи се премахват пореда на ал. 1.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Временни строежи се разрешават
и за нужди, свързани с осъществяване на мероприятия по възстановяване
и рекултивация на нарушени територии, от органа, който е издал
разрешението за строеж.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Ако мероприятията по възстановяване
и рекултивация на нарушени територии не започнат в срок една
година от разрешаване на временните строежи по ал. 2, издаденото
за тях разрешение за строеж се обезсилва по право, а изградените
постройки и съоръжения се премахват по реда на ал. 1.
Чл. 55. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) До реализирането на
подробния устройствен план незастроени поземлени имоти могат
да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна
търговия, детски и спортни площадки и други подобни открити
обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение
за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на
общинския съвет.
Раздел IX.
Преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане
Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Върху поземлени
имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски
и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както
и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия
градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране
на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).
(2) За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне
по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни
и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния
архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява
след съгласуване със съответната централна администрация,
която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния
управител.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005
г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В недвижими имоти - паметници
на културата, разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се
издава въз основа на схема след съгласуване с Националния
институт за паметниците на културата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В чужди поземлени имоти
разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа
на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот
или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект
площ.
Чл. 57. (1) (Предишен текст на чл. 57 - ДВ, бр. 65 от 2003
г.) Върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни
и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение
за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския
съвет по чл. 56, ал. 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005
г.)
(3) (Нова
- ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В чужди поземлени имоти и сгради
разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз
основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления
имот или на сградата, или въз основа на писмен договор за
наем на заетата от съоръжението по ал. 1 площ.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Върху сгради - етажна собственост,
разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз
основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици
или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата
от съоръжението по ал. 1 площ. Съгласието и договорът за наем
се оформят по реда на правилника по чл. 49, ал. 1 от Закона
за собствеността.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Върху недвижими имоти -
паметници на културата от световно или национално значение,
разрешение за поставяне по ал. 1 се издава след съгласуване
с Националния институт за паметниците на културата при условията
и по реда на чл. 125, ал. 5.
Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Обектите по чл.
56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато:
1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото
разрешение;
2. са поставени в чужд имот без правно основание или правното
основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало;
3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на
територията;
4. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3,
4, 5 и ал. 3, т. 1;
5. представляват реклама, забранена със закон;
6. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл;
7. не отговарят на други изисквания, определени с наредбата
по чл. 56, ал. 2.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 в 7-дневен
срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се
връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му.
(3) В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал.
2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта.
(4) Когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд
имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика
на имота. В този случай със заповедта по ал. 3 кметът на общината
задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.
(5) Когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в имот
- общинска собственост, е неизвестен, констативният акт и
заповедта за премахване се поставят на видно място върху обекта
в присъствието на двама свидетели и на определените за това
места в сградата на общината, района или кметството.
(6) В заповедта по ал. 3 кметът на общината определя срок
за премахване на обекта и разпорежда на дружествата, доставчици
на вода и енергия, да прекратят доставките до определения
за премахване обект.
(7) При неспазване на срока за премахване, определен в заповедта
по ал. 3, обектът се премахва принудително по реда на § 2
от допълнителните разпоредби.
(8) При необходимост принудителното изпълнение на заповедта
по ал. 3 се осъществява със съдействието на полицията.
Раздел X.
Застрояване в неурегулирани територии
Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В неурегулирани малки
населени места и в части от тях застрояване се допуска въз
основа на скица-копие от кадастрална карта (кадастрален план)
или ситуационна скица, съставена от проектанта, които трябва
да съдържат и данни за наличните сгради и съоръжения в съседните
имоти, както и необходимите коти. Строителството се разрешава
по установения ред при съобразяване с нормите на наредбата
по чл. 13, ал. 1. Оградите се строят по съществуващи имотни
граници, без да се дава строителна линия за тях.
Чл. 59. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Извън границите
на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване
на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията
на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и
въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот
или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите
на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Без промяна на предназначението
на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска
при условията на чл. 12, ал. 3.
Чл. 60. (1) Разположението на строежите в случаите по чл.
58 и 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не
се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени
към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и като се оставя
свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на
съществуващите улици. Строежите край водни площи (реки, канали,
езера и други) се разполагат с оглед на вероятното им бъдещо
коригиране.
(2) Застрояването се разрешава, когато за обектите са осигурени
водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп.
Раздел
XI.
Устройство на озеленени и залесени площи
Чл. 61. (1) В териториите на общините се устройват озеленени
площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване
на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на
отдиха на населението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Основа на зелената система
са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени
за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване,
извънселищни паркове и лесопаркове.
(3) Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както
и озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни
паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Озеленените площи по ал.
2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост
на държавата и общините, са публична собственост.
Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Зелените системи
и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените
общи устройствени планове на населените места и общините и
подробни устройствени планове за парковете и градините, като
се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13,
ал. 1.
(2) Озеленените площи, които представляват публична собственост,
не могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани
с вещни тежести, както и да бъдат използвани за други цели.
(3) Съществуващи озеленени площи, представляващи публична
собственост, се устройват и опазват като защитени територии
по смисъла на чл. 8, т. 4.
(4) Паркове и градини с историческо значение и с характерно
композиционно и естетическо изграждане се регистрират и се
обявяват за паметници на градинското и парковото изкуство,
които се устройват и опазват при спазване нормативите и на
Закона за паметниците на културата и музеите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Когато в терените, определени
за озеленени площи - публична собственост, попадат поземлени
имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения
в закона ред.
(6) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Не се отчуждават имотите
по ал. 5, когато подробните устройствени планове за паркове
и градини предвиждат застрояване по ал. 7, т. 3.
(7) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) С подробните устройствени
планове за паркове и градини в озеленените площи - публична
собственост, без промяна на предназначението им, може да се
предвижда само застрояване, необходимо за:
1. мрежи на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените
площи;
2. поддържане на зелената система;
3. спортни съоръжения и детски площадки.
(8) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Обектите по ал. 7, т. 2
и 3 не са публична собственост, освен ако не са обявени за
такива по предвидения в закон ред.
(9) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Подробните устройствени
планове за паркове и градини се приемат с решение на общинския
съвет, независимо от техния териториален обхват. Задължителен
елемент на тези планове представлява план-схема за разполагане
на преместваеми обекти и рекламни съоръжения, която се одобрява
по реда, предвиден за одобряване на подробния устройствен
план за парка или градината.
Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Кметът на общината
организира съставянето и актуализирането на публичен регистър
на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета
и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът
до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията
и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(2) Дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо
значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение
след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз
основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото.
(3) Дървета, обявени за природни забележителности или намиращи
се на защитена територия по смисъла на Закона за защитените
територии, могат да бъдат премахнати само въз основа на писмено
разрешение от органите на Министерството на околната среда
и водите. (4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министърът на
регионалното развитие и благоустройството издава наредба за
опазване и поддържане на озеленените площи и декоративната
растителност в урбанизираните територии.
Глава
четвърта.
МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Раздел I.
Общи изисквания към елементите на техническата инфраструктура
Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Елементи на техническата
инфраструктура са:
1. транспортната техническа инфраструктура и съоръженията
към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);
2. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи)
и съоръженията към тях в неурегулирана територия;
3. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи)
и съоръженията към тях в урегулирана територия;
4. разпределителните проводи и разпределителните устройства
и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически
подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни
води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително
присъединителните проводи към сградните инсталации и общите
средства за измерване.
(2) Елементите на техническата инфраструктура се предвиждат
с устройствени схеми и планове. Неразделна част от устройствените
планове са специализираните схеми, съдържащи информация за
вида, размера и техническите характеристики на елементите
на техническата инфраструктура.
(3) Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура
се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата,
общините или съответните експлоатационни дружества, освен
ако в специален закон е предвидено друго.
(4) Проектирането и строителството на обектите на техническата
инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този
закон.
Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Недвижимите имоти се
свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни
книжа. Изисквания, които не са посочени от експлоатационните
дружества при сключването на договора за присъединяване, не
са основания за отказване на свързването.
Чл. 67. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Подземни
и надземни общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
се проектират и изграждат в общински и държавни поземлени
имоти. Когато това е невъзможно, мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура се изграждат в поземлени имоти
- собственост на физически и юридически лица, по реда на чл.
199 или 205.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В поземлените имоти, които
се намират върху или в близост до подземни комуникационни
или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
се предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно
върху конструкциите на техническата инфраструктура, както
и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт
на тази инфраструктура. В случай на невъзможно постигане на
целесъобразно застрояване или когато сервитутните ивици заемат
повече от 1/3 от площта на урегулиран поземлен имот, с подробния
устройствен план имотът се предвижда за съответната мрежа,
като отчуждаването се извършва за сметка на съответния собственик
на мрежата или съоръжението при спазване изискванията на чл.
206.
Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В инвестиционните
проекти на сгради и съоръжения на техническата инфраструктура
се предвиждат и необходимите мероприятия за благоустрояване
на урегулирания поземлен имот, в който се намират с оглед
на функционалното предназначение и правилната експлоатация
на сградите и обектите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Не се съгласуват и не се
одобряват инвестиционни проекти, в които не са предвидени
необходимите:
1. мероприятия за благоустрояване и озеленяване на урегулирани
поземлени имоти за сгради и съоръжения на техническата инфраструктура;
2. мероприятия за благоустрояване (възстановяване на прилежащия
терен за мрежи на техническата инфраструктура) в урегулирани
територии, включително озеленяване, което е нарушено с предвижданото
строителство;
3. проекти за възстановяване на прилежащия терен за мрежи
на техническата инфраструктура в неурегулирани територии;
4. проекти за крайпътно озеленяване към проектите за транспортната
инфраструктура и републиканските пътища, включително извън
границите на урегулираната територия.
Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При изграждане и преструктуриране
на промишлени и курортни зони и селищни образувания благоустройствените
мероприятия, включително озеленяването, задължително се извършват
от собствениците за тяхна сметка в рамките на урегулирания
поземлен имот. Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура
могат да се изграждат за сметка на собствениците при условия
и по ред, определени с наредба на общинския съвет.
Раздел II.
Улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
Чл. 70. (1) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Проводите на техническата
инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура,
свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се
проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения.
(2) (Предишен текст на чл. 70 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Местоположението
на подземните и надземните улични мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени
планове при спазване на съответните технически правила и нормативи.
(3) (Нова
- ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При наличие на съществуващи проводи
или съоръжения - публична държавна или публична общинска собственост,
които по технически причини е невъзможно да бъдат изместени,
се допуска те да бъдат запазени чрез съответното им отреждане
с подробен устройствен план.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министърът на регионалното
развитие и благоустройството издава наредба за правилата и
нормите за разполагане на проводите и съоръженията на техническата
инфраструктура (включително за далекосъобщителни мрежи).
Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Кметът на общината
или упълномощеното от него длъжностно лице осигурява необходимата
съгласуваност при полагане и изграждане на отделните подземни
улични мрежи и съоръжения и координират подземното с надземното
улично строителство.
Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Работите, свързани
с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални
пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж.
За започването на строежа възложителят уведомява съответната
общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността
на движението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При повреди на подземните
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва
да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното
дружество може да започне работите веднага, като уведоми за
това съответната общинска администрация.
Чл. 73. (1) (Предишен текст на чл. 73, изм. и доп. - ДВ, бр.
65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) Когато във връзка
със строителството е необходимо да се измени положението или
устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи
и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя
на новото строителство за негова сметка след одобряване на
необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества,
чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на
разрешение за строеж. В случаите на предвидени за изместване
в подробните устройствени планове и специализираните схеми
към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство
са за сметка на възложителя.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При неприложена улична
регулация при необходимост строителството на нови или реконструкцията
на съществуващи проводи за съответната територия, с изключение
на преносни проводи, може да се допусне като временно захранване
по съществуващо положение на терена с нотариално заверена
декларация на възложителя (или на съответното експлоатационно
дружество) за доброволно изместване за негова сметка при бъдещата
реализация на подробния устройствен план. В тези случаи се
прилагат разпоредбите на чл. 192.
Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строителят на улични
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен:
1. преди започване на строителството да вземе необходимите
мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения
и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване
на движението и други;
2. да вземе необходимите мерки за запазване от повреди и разместване
на заварени подземни и надземни мрежи и съоръжения, геодезически
знаци, зелени площи, декоративни дървета и други;
3. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) да уведоми общинската администрация
за откритите по време на изпълнението подземни и надземни
мрежи и съоръжения, необозначени в съответните специализирани
карти и регистри; такива мрежи и съоръжения се закриват само
след като се заснемат по установения ред;
4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) да уведоми незабавно общинската
администрация и най-близкия исторически музей при разкриване
на археологически находки;
5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006
г.) да уведоми незабавно органите по пожарна безопасност и
защита на населението и по безопасност на движението за началото
и срока на строителството по съответните улици, които се разкопават;
6. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) да уведоми незабавно съответните
служби и експлоатационни дружества за евентуални повреди на
мрежи и съоръжения, произлезли при работата, а ако се отнася
за повреди на водопроводи, топлопроводи или газопроводи -
да уведоми незабавно и хигиенно-епидемиологичните и органите
по пожарна безопасност и защита на населението;
7. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) да уведоми най-малко три
дни по-рано общинската администрация, както и службите и експлоатационните
дружества, които стопанисват и експлоатират мрежите и съоръженията,
за предстоящото засипване на новоизградени или преустроени
подземни мрежи и съоръжения. Засипването се разрешава съгласно
ал. 2;
8. да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи
в срокове, определени от общинската администрация;
9. да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската
администрация и отразени в констативен протокол, в срокове,
определени от общинската администрация.
(2) Общинската администрация разрешава мрежите и съоръженията
да се засипят, след като провери, че определената линия на
застрояване и другите условия и изисквания по изпълнението
на строителството са спазени, мрежите и съоръженията са заснети
и нанесени в съответните специализирани карти и регистри по
чл. 115, ал. 4. За резултатите от проверката се съставя протокол.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) След завършването на строежа
се изготвя и заверява екзекутивна документация по реда на
чл. 175. Възложителят предава незабавно по един екземпляр
от документацията на общината и на съответните експлоатационни
дружества.
Раздел
III.
Пътища, улици и транспортни мрежи и съоръжения
Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2002 г.) Елементите на транспортната
техническа инфраструктура се изграждат въз основа на предвижданията
на специализираните устройствени схеми, общите и подробните
устройствени планове, обвързано със структурата на територията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Обектите по ал. 1 се изграждат
по общия ред на този закон.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Транспортната
техническа инфраструктура следва да осигурява най-добри условия
за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари
и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната
среда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005
г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството
издава наредби за нормите за планиране и проектиране на елементите
на транспортната техническа инфраструктура. Нормите за планиране
и проектиране на елементите на железопътната инфраструктура
се определят с наредба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството и министъра на транспорта.
Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Проектирането и
изграждането на автомагистрали и пътища първи и втори клас
от републиканската пътна мрежа през територията на населените
места се допуска по изключение, когато едновременно са налице
следните условия:
1. много тежки теренни и други специфични условия;
2. доказана технико-икономическа целесъобразност;
3. съвместимост с устройствените планове на населеното място;
4. положително решение по оценката за въздействието върху
околната среда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато пътищата от републиканската
пътна мрежа се проектират и изграждат през територията на
населените места, те се оразмеряват като елементи на първостепенната
улична мрежа при съблюдаване на изискванията за опазване на
селищната среда от вредни въздействия.
Чл. 77. (1) (Предишен текст на чл. 77 - ДВ, бр. 65 от 2003
г.) Уличната мрежа в населените места и селищните образувания
съобразно функционалното й предназначение се разделя на:
1. първостепенна улична мрежа: I клас - скоростни градски
магистрали; II клас - градски магистрали; III клас - районни
артерии; IV клас - главни улици;
2. второстепенна улична мрежа: V клас - събирателни улици;
VI клас - обслужващи улици.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Първостепенната улична
мрежа се определя с общ устройствен план, а при липса на такъв
- с подробен устройствен план. Класът на първостепенната и
второстепенната улична мрежа се определя с подробния устройствен
план.
Чл. 78. Железопътни гари, пристанища и летища се изграждат
съобразно предвижданията на устройствените планове и се свързват
задължително с първостепенната улична мрежа, с линиите на
масовия обществен пътнически транспорт, съответно с железопътната
и пътната мрежа.
Чл. 79. Устройствените планове следва да осигуряват обществени
паркинги, условия за провеждане на пешеходното движение чрез
изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони,
както и на велосипедното движение - чрез велосипедни алеи,
провеждани самостоятелно или в напречния профил на улицата.
Чл. 80. (1) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Широчината на обслужващите
улици в населените места се определя с подробния устройствен
план и в зависимост от необходимостта от изграждане на инфраструктура,
гарантираща нормалното функциониране на територията. (2) (Предишна
ал. 1, доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За малки населени места
и вилни зони широчината на обслужващите улици между регулационните
линии, предвидени без тротоари, е най-малко 6 м в населените
места и курортите и 5 м - във вилните зони. В тези случаи
минималната широчина на пътното платно е 4,50 м, съответно
- 4 м.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Не се допускат улици без
тротоари в населени места с население над 30 000 жители.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Широчината на
пешеходните алеи в населените места, в курортните и вилните
зони е най-малко 2,25 м.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Широчината на
тротоарите в населените места, в курортните и вилните зони
е:
1. най-малко 1,50 м - тротоари за пешеходци;
2. най-малко 0,75 м - за служебни тротоари.
(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Разпоредбите
на ал. 2, 3, 4 и 5 не се прилагат за улици в населени места
или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско
или архитектурно значение, както и за улици в населени места
или части от тях с много тежки теренни и други специфични
условия.
Чл. 81. (1) Задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен
брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко
3,5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече
от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени
улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо
обръщането на автомобилите в обратна посока.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за улици в населени
места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско
или архитектурно значение, както и за улици в населени места
или части от тях с много тежки теренни и други специфични
условия.
(3) Урегулираните поземлени имоти с изход на задънена улица
могат да имат лице към нея с размер не по-малък от нейната
широчина.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Чл. 82. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В населените места
съобразно комуникационно-транспортните изисквания се проектират
и изграждат тунели и транспортни съоръжения на различни нива,
съгласно подробния устройствен план.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Линиите на релсовия транспорт,
тунелите и другите съоръжения под улиците, площадите и кварталните
пространства в населените места се проектират по начин, който
осигурява в най-голяма степен запазването на заварени сгради
и съоръжения, както и налични подземни мрежи и съоръжения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Когато при прокарване на
линии и тунели се налага да се засегнат вече изградени подземни
мрежи и съоръжения, те се реконструират съгласно одобрени
проекти за тяхното изместване от възложителя за негова сметка.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)
Раздел
IV.
Водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения
Чл. 83. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Водопроводните
и канализационните мрежи и съоръжения се изграждат по одобрени
проекти в съответствие с общите и подробните устройствени
планове и съответните специализирани схеми към тях и с плановете
за вертикално планиране.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Водоснабдителните и канализационните
мрежи в населените места се проектират като улични мрежи и
при спазване разпоредбите на глава четвърта, раздел II.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) По изключение
в населени места и селищни образувания без планове за вертикално
планиране могат да се изграждат водопроводи и частични канализации
съобразно заварения релеф на терена на улиците и площадите
и като се съблюдават изискванията за бъдещото вертикално планиране.
Чл. 84. (1) (Предишен текст на чл. 84 - ДВ, бр. 65 от 2003
г.) Собственикът на общите водоснабдителни и канализационни
мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните
и канализационните инсталации на всички недвижими имоти в
териториалния обхват на мрежите и съоръженията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Присъединяването на недвижимите
имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните
мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон
и със сключване на писмен договор за присъединяване между
потребителя и експлоатационното дружество.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Условията, техническите
изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти
и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи
и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване
се определят с наредба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006
г.) Водите на територията на една община могат да се ползват
за задоволяване на питейно-битови нужди и на други общини,
когато са осигурени необходимите количества питейно-битова
вода за нуждите на общината и не се нарушават целите за опазване
на околната среда, определени в Закона за водите.
Чл. 86. (1) За опазване на водите, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване, и на минералните води, използвани за лечебни,
профилактични, питейни и хигиенни нужди, от замърсяване и
други вредни влияния в устройствените планове се предвиждат
санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията,
определени по реда на Закона за водите. Режимът на устройство
на санитарно-охранителните зони и забранените дейности в тях
се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството и министъра на околната среда и водите.
(2) За изградените водоснабдителни обекти не се издава разрешение
за ползване, ако не са приети и трасирани на място санитарно-охранителните
им зони.
Чл. 87. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр.
65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) В населени места и
селищни образувания със зони за ниско застрояване или в части
от тях без канализация битовите отпадъчни води се заустват
в индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите
(водоплътни изгребни ями), които отговарят на техническите
и санитарно-хигиенните изисквания.
(2) При липса на канализация или когато поради наклон на терена
канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води,
собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане
на тези води през поземлените имоти до съответните улични
съоръжения (канализационни шахти, канавки и други).
(3) При липса на друга техническа възможност, доказана и с
проект за вертикална планировка, се допуска канализацията
на сгради в урегулирани поземлени имоти да се включва в уличната
канализация, преминавайки през съседни имоти, без с това да
се препятства възможността за извършване на допустимо застрояване
в тях. В тези случаи участъкът, преминаващ през имотите от
сградата до уличната канализация, се счита за дворна мрежа
(сградно отклонение).
(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) За вредите, които произтичат
от изграждането и използването на мрежите по ал. 3, правоимащите
се обезщетяват от възложителя по реда на чл. 210.
Чл. 88. Помпени станции за питейни и отпадъчни води, както
и хидрофорни уредби за жилищни и обществени сгради могат да
се разполагат в сградите при спазване на допустимите норми
за шум и вибрации.
Раздел V.
Енергоснабдителни мрежи и съоръжения
Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Енергоснабдителните
мрежи и съоръжения са външни (улични и дворни) и вътрешни
(сградни).
(2) Строителството на външните енергоснабдителни мрежи се
извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа.
Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) Общите топлоснабдителни
и газоснабдителни мрежи и съоръжения и техните отклонения
се изграждат извън сградите по общия ред, определен с този
закон.
(2) В застроени квартали по изключение се допуска отклоненията
от общите топлоснабдителни мрежи да преминават през зимнични
помещения на сгради, когато липсва друга техническа възможност.
Обезщетението за това се определя по реда на чл. 210.
(3) Вътрешните отоплителни инсталации се свързват с външните
топлопроводи чрез абонатни станции. Оборудването на абонатните
станции е част от общите мрежи и съоръжения и се монтира,
поддържа и ремонтира по реда на чл. 64.
(4) Абонатната
станция в една сграда в зависимост от капацитета и разположението
й може да обслужва и други сгради по реда на Закона за енергетиката
и енергийната ефективност.
(5) Абонатните станции се разполагат в или извън сградите
в пригодни за целта помещения при ефективна шумо- и виброизолация
съгласно действащите норми.
Чл. 91. (1) Трансформаторни постове се изграждат в свободни
пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене.
В градовете те могат да се изграждат и в незастроената част
на урегулиран поземлен имот - собственост на физически и юридически
лица, с тяхно съгласие и при спазване на изискванията за допълващо
застрояване.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) В застроени квартали при
липса на друга техническа възможност трансформаторни постове
могат да се изграждат и в жилищни сгради със съгласието на
собствениците с нотариална заверка на подписите им при ефективна
шумо- и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни
полета съгласно установените но |
ЗУТ 
